Република България
Община Ямбол

ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ НАПОМНЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИТЕ СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩИНА ЯМБОЛ С ПОС-ТЕРМИНАЛ В ЦУИ, КАКТО И ПРЕЗ ИНТЕРНЕТ.
Вие сте тук: Начало » За Ямбол » Историческа справка

Историческо и културно наследство

Ямбол е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Данни за живот в околностите на града датират още от 6 хилядолетие преди новата ера. В близост до града е голямото тракийско селище с името Кабиле, което е важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява в римско време до нашествието на готите, които го разрушават през 378 година. В Кабиле са били сечени монети, развивали са се занаяти и търговия.

През 293 г. римският император Диоклециан преминава по долината на р.Тунджа и античното селище на територията на днешия Ямбол е наречено Диосполис, град на Зевс. Важното му стратегическо положение го прави винаги желан, както от българските, така и от визанатийските владетели.

Средновековните хронисти споменават града с името Диамполис, Ямполис, и др. В надпис от времето на бълргарския цар Иван Александър градът е наречен Дабилино. През средновековието Ямбол е важна крепост в Българската държава.

През 1373 г. след дълга обсада средновековната Ямболска крепост пада под власта на османските турци. През време на турското владичество в града се е въртяла оживена търговия със зърнени храни, кожа, вълна, лой, мед, пъшкули, ориз, сирене, добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През ХV век в центъра на Ямбол е построен големият покрит пазар "Безистена",за който през 1667 г. турският пътешест-веник Евлия Челеби казва: "Има... един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен Безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица... ".

През града е минавал "Соления път" от Анхиало към Пловдив. В българската махала Каргона е била голямата занаятчийска чершия и пазарът. В Каргона са построени и двата църковни храма "Света Троица" и "Свети Героги", до която е изградена камбанария висока 36 м.

Ямбол е дал много войводи и хайдути, взели участие в освободителните войни.

Още през 1875 г. градът е свързан със ж.п.линия през Нова Загора с Злати дол и Маричината низина, като през 1890 година линията е продължена до Бургас. Тя се отразява положително върху стопанското развитие на града за износа на много продукти през растящото бургаско пристанище.

През 1884 г. градът наброявал 10 771 жители, по данни от последното преброяването, към 01.02.2011 година в общината живеят 72 483 души.

Във времето Ямбол се развива като промишлен център, средище на богата селскостопанска област, важен транспортен възел, културен и просветен център.

Град Ямбол трайно присъства на културната карта на България. Още през 1862 г. в града е основано Читалище "Съгласие" и библиотека. През 1921 г. е построено кино "Модерен театър". През 1949 г. е създаден Държавния драматичен театър носещ днес името на голямата българска актриса Невена Коканова, а през 1957 г. Държавния Куклен театър. През 1967 г. е създадена Ямболската хорова школа "Проф.Г.Димитров", прославила града ни в цяла Европа. В града имат и своите изяви камерният ансамбъл "Дианополис", хор "Гусла", духовият оркестър, фолклорният ансанмбъл "Тунджа"

Ямбол заема достойно място сред утвърдените в националното и международно пространство фестивални градове чрез разнообразни културни форуми:

  • Маскарадния фестивал "Кукерландия";
  • Националният коледарския празник;
  • Фестивала на духовата музика;
  • Куклено - театралните празници "Михаил Лъкатник";
  • Музикалните празници "Златната Диана;
  • Театралните дни на името на Н. Коканова.

"Кукерландия" вече се провежда в рамките на три дни, а името "Кукерландия" е запазена марка на общината с патент за организирането на маскарадния фестивал. Ямбол е и член на Федерацията на европейските карнавални градове.

Жителите и гостите на Ямбол могат да посетят богатата експозиция на Историческия музей, Художествената галерия "Жорж Папазов". Да видят уникалният дърворезбован иконостас в църквата"Св.Георги" дело на майстори от Дебърската школа, реставрираните Ески Джамия и Безистен в центъра на града и уникалния градски парк разположен на острова на р.Тунджа.

Културно-историческото наследство е "инфраструктурата на приемствеността. Ресурсите на държавата и общините са несъизмеримо по-малки от потребностите на многократно декларираното желание за "опазване и съхранение". Желанието за допир на съвременниците до тези ценности и съхраняването им за идни поколения, би могло да се осъществи само чрез тяхното атрактивно експониране и валоризация. Историческата, познавателната и атрактивната стойност на ямболските културни пластове е сравнима с тази на цяла Южна България. За съжаление, работите по проучване, консервация и експониране все още не са доведени до формиране на завършени туристически продукти, професионална реклама и продажби. Това е пътят за набиране на средства, съхранение и обогатяване на тези непреходни ценности.