Демографска характеристика на град Ямбол
Община Ямбол е с най-голям дял в структурата на населението в област Ямбол. Повече от половината от демографския потенциал на региона е съсредоточен в град Ямбол.
В резултат на установилите се през последните няколко години неблагоприятни тенденции в развитието на демографските процеси, броят на населението в Общината продължава да намалява. Това е видно и от данните от последното преброяване през 2011 година. Динамиката на населението по данни от преброяванията от 1965 година до 2011 година може да бъде проследена от таблица 11.
Таблица 10 Население на област Ямбол и община Ямбол от 1965 до 2011 година
Област/община | Данни от преброяване | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. | |
Област Ямбол - общо | 187381 | 182038 | 182034 | 175839 | 156070 | 131447 |
Ямбол | 58465 | 75766 | 89993 | 91405 | 82649 | 74132 |
Източник: НСИ-ТСБ-Ямбол
Ретроспективният демографски анализ за един по-дълъг период, показва, че през средата на 30-те години на ХХ век в град Ямбол са живели 24920 души ( 1934 г.). Развитието на града в демографско отношение се е определяло от неговото стратегическо положение и от стопанските му функции. Динамиката и ръстът на населението на града в годините бележат два етапа. През първия етап ( 1934-1985, продължаващ до 1992 г) се наблюдава непрекъснат процес на нарастване на населението на град Ямбол с различен интензитет, дължащ се на положителен естествен и положителен механичен прираст. Механичниият прираст се формира от селското население, от населението на по-малките градове от близките райони. Тези процеси са свързани с изградената икономическа база и по-високият жизнен стандарт в града. За периода от 1934 до 2011 година населението на града е нараснало като цяло близо 3 пъти, като най-голям е прирастът за периода 1956-2001 година - с близо 50 хил.души или по 1.1 хил.души средногодишен прираст. Вторият етап (след 1992 година) се характеризира с трайна тенденция към намаление на населението. Само за периода между последните две преброявания населението на община Ямбол е намаляло с 8517 души или с близо 10%.
По-долу в табличен и графичен вид е представена актуална информация за населението на община Ямбол към 01.02.2011 година според данните от последното преброяване на населението, извършено от Националния статистически институт.
Възраст | Общо | В градовете | В селата | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | |
Общо | 74 132 | 36 152 | 37 980 | 74 132 | 36 152 | 37 980 | - | - | - |
0-4 | 3 646 | 1 835 | 1 811 | 3 646 | 1 835 | 1 811 | - | - | - |
5-9 | 3 477 | 1 773 | 1 704 | 3 477 | 1 773 | 1 704 | - | - | - |
10-14 | 3 593 | 1 804 | 1 789 | 3 593 | 1 804 | 1 789 | - | - | - |
15-19 | 4 020 | 2 075 | 1 945 | 4 020 | 2 075 | 1 945 | - | - | - |
20-24 | 4 390 | 2 293 | 2 097 | 4 390 | 2 293 | 2 097 | - | - | - |
25-29 | 4 808 | 2 565 | 2 243 | 4 808 | 2 565 | 2 243 | - | - | - |
30-34 | 5 324 | 2 767 | 2 557 | 5 324 | 2 767 | 2 557 | - | - | - |
35-39 | 5 533 | 2 778 | 2 755 | 5 533 | 2 778 | 2 755 | - | - | - |
40-44 | 5 402 | 2 683 | 2 719 | 5 402 | 2 683 | 2 719 | - | - | - |
45-49 | 5 728 | 2 858 | 2 870 | 5 728 | 2 858 | 2 870 | - | - | - |
50-54 | 5 760 | 2 820 | 2 940 | 5 760 | 2 820 | 2 940 | - | - | - |
55-59 | 5 914 | 2 912 | 3 002 | 5 914 | 2 912 | 3 002 | - | - | - |
60-64 | 5 388 | 2 526 | 2 862 | 5 388 | 2 526 | 2 862 | - | - | - |
65-69 | 3 427 | 1 501 | 1 926 | 3 427 | 1 501 | 1 926 | - | - | - |
70-74 | 3 021 | 1 233 | 1 788 | 3 021 | 1 233 | 1 788 | - | - | - |
75-79 | 2 443 | 930 | 1 513 | 2 443 | 930 | 1 513 | - | - | - |
80-84 | 1 519 | 570 | 949 | 1 519 | 570 | 949 | - | - | - |
85+ | 739 | 229 | 510 | 739 | 229 | 510 | - | - | - |
Население на община Ямбол по възраст и юридическо семейно положение
(преброяване 2011 година)
Население на община Ямбол по възраст и фактическо семейно положение
(преброяване 2011 година)
Общо | Юридическо семейно положение | Фактическо семейно положение | |||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
неженен / неомъжена | женен / омъжена | вдовец / вдовица | разведен / разведена | Не в брак (не в съжителство) | В брак | В съжителство без брак | |
74132 | 28407 | 34561 | 6757 | 4407 | 35219 | 34167 | 4746 |
2.3.1.2. Структура на населението.
Структурата на населението по пол се характеризира с превес на жените над мъжете.
Таблица 11 Структура на населението по пол
Нас. място | 2001 г. | 2011 г. | ||||
---|---|---|---|---|---|---|
общо | мъже | жени | общо | мъже | жени | |
град Ямбол | 82364 | 40369 | 41995 | 74132 | 36152 | 37980 |
Източник: ТСБ
Качествен показател, даващ най-точната оценка за състоянието и перспективата на населението е неговата възрастова структура. Съотношението между възрастовите групи на населението показва, че повече от половината от лицата са в активна трудоспособна възраст с тенденция на увеличаване на техния дял. Броят и делът на лицата в под трудоспособна възраст намалява значително, а в над трудоспособна възраст се увеличава, макар и незначително. Това означава, че младите поколения, които ще заменят след време заетите лица и намиращите се на пазара на труда лица от средните възрасти ще са по-малко, което води до застаряване на населението в региона и недостиг на работна сила.
Таблица 12 Структура на населението по работоспособност
Град Ямбол | Под трудоспособна възраст | В трудоспособна възраст | Над трудоспособна възраст | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
общо | мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | мъже | жени | |
2001 г. | 15135 | 7697 | 7438 | 52887 | 27510 | 25337 | 14342 | 5162 | 9180 |
2011 г. | 11373 | 5731 | 5642 | 47862 | 25072 | 22790 | 14897 | 5349 | 9548 |
Източник: ТСБ
Намаляването на раждаемостта, емиграционния поток и нарастването на смъртността сред активното население предизвикват сериозни промени във възрастовата структура на населението, които намират израз в демографското остаряване на общината.
Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастова група 15-64 г. Коефициентът на зависимост на възрастното население през 2011 г. е 31 % (брой на населението над трудоспособна възраст отнесено към броя на населението в трудоспособна възраст), докато през 2001 г. е бил 27 %. Нарастването и високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжка на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.
Образователната структура на населението се наблюдава през годините на преброяване. От последното преброяване през 2011 г. се вижда, че населението на град Ямбол е със сравнително високо образователно равнище. Над 60 % от жителите са с високо образование (висше и средно). Налице е и подобряване на образователната структура на населението като се увеличава броя на хората с висше и средно образование и намялява тоди със основно, начално и незавършено начално, кактои на тези,които некога не са посещавали училище (неграмотни лица).
Таблица 13 Население на 7 и повече години по степен на образование
Ямбол | Общо | Образование | Дете | Непоказано | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
висше | полувисше | средно | основно | начално | незавършено начално | Неграмотни | |||||
2001 | 82649 | 7592 | 4712 | 32717 | 17767 | 7803 | 4794 | 1666 | 5257 | 397 | |
2011 | 69039 | 13543 | - | 32333 | 13648 | 4673 | 3354 | 1123 | 165 | - |
Източник: НСИ
Таблица 14 Население по етнически състав
Преброяване | Общо | Етническа група | Не се самоопределя | Непоказано | |||
---|---|---|---|---|---|---|---|
българска | турска | ромска (циганска) | друга | ||||
Ямбол – 2011 г. | 68744* | 59899 | 3185 | 4263 | 296 | 1101 | - |
Ямбол - 2001 г. | 82649 | 73967 | 3704 | 3771 | 492 | 318 | 397 |
Ямбол - 1992 г. | 91497 | 84689 | 4051 | 2006 | 751 | - | - |
* Данните са за отговорилите на въпроса, който е доброволен
Източник: НСИ
2.3.2. Заетост и безработица
Проблемът със заетостта и безработицата е важен социален проблем, чиито параметри не са еднозначни, още по-малко за един по-дълъг период от време. Те са изцяло повлияни от икономическата ситуация в страната и редица други предпоставки.
Стабилно устойчива е тенденция за запазване на нивото на безработица в община Ямбол под средното за страната. Тя обаче, кореспондира в отрицателен план с тенденцията за увеличаване на безработицата през последните две години на оценявания период. Средното годишното ниво на безработицата за община Ямбол, област Ямбол и страната за периода 2007- 2010 е представено в таблица 15.
Таблица 15 Средногодишно равнище на безработицата за периода 2007
2007 год. | 2008 год. | 2009 год. | 2010 год. | |
---|---|---|---|---|
Община Ямбол | 6,56 % | 4,95 % | 6,27 % | 8,09 % |
Област Ямбол | 9,95 % | 7,68 % | 8,67 % | 10,60 % |
За страната | 7,75% | 6,31% | 7,59 % | 9,47 % |
Източник: Агенция по заетостта към Министерството на труда и социалната политика
През разглеждания период продължава тенденцията работещите в частния сектор да заемат все по-голям дял в структурата на заетите - над 60 %.
В обществения сектор се наблюдава намаление на работните места, предимно поради реформите и редуциране на персонала в държавната администрация, докато в частния сектор техният брой се увеличава. Сезонният фактор оказва значимо въздействие върху заетостта в град Ямбол. През първите три месеца на годината обхватът на работещите лица е по-малък. Най-висока степен на заетост забелязваме през пролетно-летните месеци, когато търсенето на работна сила за лятната търговия, селското стопанство и строителството е значително.
Съществено влияние при формиране структурата на заетостта и икономическата активност на населението са възрастта и образователната структура на трудовите ресурси. Когато разглеждаме заетостта в зависимост от възрастта и образованието ясно личи значението на тези два фактора.
Степента на образование е фактор, определящ икономическата активност и заетост на населението. Колкото по-висока е тя, толкова по-висока е и тяхната активност. В условия на пазарна икономика все повече нарастват изискванията към образователно-квалификационните характеристики на заетите лица. В резултат на това в групата на безработните все по-често попадат лицата с по-ниско образование.
Структурата на заетите в град Ямбол и най-вече в частния сектор е особено неравномерна. Заетостта е съсредоточена основно в сферата на леката промишленост, селското стопанство, ХВП, търговията и туризма. Продължават да се увеличават заетите в сферата на услугите в частния сектор, а заетите в индустрията и услугите от обществения сектор намаляват.
Слабата инвестиционна активност, продължаващата нестабилност в икономиката на страната, както и все още недостатъчните стимули и облекчения за развитие на малкия и среден бизнес са фактори, които в следващите две-три години ще оказват непосредствено и то негативно влияние върху предприемачите при разкриване на работни места.
Наблюденията върху динамиката, състоянието и тенденциите в развитието на пазара на труда през последните години и ясно изразения сезонен характер на общинската икономика показват, че сезонният фактор оказва решаващо влияние върху обхвата на входящия и изходящ поток от безработни през отделните месеци на годината.
Пролетно-летният период на годината е свързан преди всичко с активизиране на фирмите от сферата на селското стопанство, строителството, туризма и търговията на открито, които са основен източник на работни места и заетост. През месеците март-юни се формира значителен изходящ поток от безработни лица предимно поради започване на сезона по близките курорти, което води до значително намаляване на безработицата в региона. През юли и август обхватът и стойностите на безработицата се стабилизират поради достигане прага на насищане на потребността от работна ръка в сезонните дейности и търсенето се ограничава. След активното търсене на работници и специалисти за сезонните дейности от месец октомври се наблюдава активизиране предимно на входящия поток от безработни лица, който до края на годината постепенно се увеличава.
Ограничените възможности на регионалната икономика, ориентирана към основно към преработващата промишленост, въпреки навлизането на редица крупни инвеститори в града ( "Язаки", "Миролио", големи търговски вериги и др.) не осигуряват големи възможности за заетост, което значително натоварва пазара на труда през зимния период.
Във възрастовата структура на безработицата могат да се обособят две окрупнени групи лица в неравностойно положение на пазара на труда: младежите до 29 години, които започват трудовата си реализация и лицата над 50 години, завършващи трудовата си дейност. Високи са абсолютните и относителни стойности на двете групи и заедно те представляват повече от половината от безработните. Липса на опит и умения или неадекватни на търсенето на пазара на труда образование или професия, изисквания за допълнителна квалификация и други са причини, които ограничават шансовете им за реализация на пазара на труда.
Въпреки динамиката в развитието на възрастовите потоци, отклоненията и колебанията в техните параметри са с ниски амплитуди, което ги определя като относително постоянни. Съотношението между разгледаните възрастови групи в структурата на безработицата се запазва с доминиращото присъствие на лицата в най-млада възраст - до 29 години. Така те се превръщат във важни целеви групи, към които могат да бъдат насочени мерките на Министерството на труда и социалнат политика.
Професионалната структура продължава да се характеризира с доминиращото присъствие на безработните без професия и с ниско образование на трудовия пазар. Тази тенденция се наблюдава през последните няколко години и е свързана с ниската квалификация и образователно равнище и слабата мобилност на пазара на труда на лицата от тази група.
Запазва се тенденцията от последните години делът на продължително безработните лица без специалност, с престой на пазара на труда повече от 1 година, да бъде почти половината от безработните без специалност. Налице е пряка зависимост на продължителността на регистрация и притежаваната квалификация и придобита степен на образование. Във всички групи закономерно най-нисък е делът на специалистите, а най-висок този на безработните без специалност. Делът на безработните без специалност нараства паралелно с увеличаване периода на престоя на пазара на труда.
Безработицата е в пряка корелация с образованието на работната сила и засяга в различна степен лицата в зависимост от тяхното образование. По-ниското ниво на образование, което почти винаги е свързано със слаба или липсваща квалификация, предопределя слабата конкурентноспособност на пазара на труда и невъзможност да се отговори на изискванията на работодателите.
Ограничените възможности за устройване на работа на групата безработни лица с трайно намалена работоспособност в Община Ямбол я определя като специфична. Това е единствената група, която не се влияе от общата тенденция за намаляване на регистрираните безработни.