Историческа справка

Като град с хилядолетна история и наследство, оставено от древни цивилизации, Ямбол има какво да предложи на своите гости, които имат интереси в областта на историята, културата, етнографията, архитектурата и изкуството. В пределите на нашия Ямбол като паметници на културата са вписани 55 обекта.

Най-древни, от откритите и проучени до момента от археолозите находки, са Рашева могила (на улица „Марица“ в к-с „Георги Бенковски“) и Марчева могила (в северния край на града на ул. „Безмерско шосе“). Проучванията им доказват, че в Ямбол е имало живот още през каменно-медната епоха (халколит) - от началото на V хилядолетие преди Христа. Част от откритите в тях множество каменни, кремъчни, костени и рогови оръдия на труда, както и идоли, можете да разгледате в археологическите експозиции в Културно-информационен център „Безистен“ и в Археологически резерват – Кабиле, други са изнесени от България още по време на проучванията и днес се съхраняват в музея „Лувър“ в Париж, Франция.

Археологическите открития в близки до Ямбол селища, като Халколитното селище в с. Драма в община Тунджа, както и в Халколитния некропол край морската ни столица Варна, доказват, че по нашите земи се е зародила първата високоразвита цивилизация в Европа.

Траките са първото познато от писмени сведения население тук.  Територията по долното течение на река Тонзос (Тунджа) се явява гранична между две от най-известните и силни тракийски племена – Одриси и Асти. Именно те създават Одриското царство - най-богатата и най-могъщата държава в Европа  по онова време, според древните летописци. То съществувало от V в. пр. Хр. до I в. сл. Хр. и се разпростирало на пространствата на днешна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция.

Сред племената, които се обединяват с одрисите и астите в Одриското царство и които са живели в земите около днешния Ямбол, са кабилети, койлалети, койни, селети и др.

Одриското царство нямало постоянна столица - владетелят разполагал с укрепени градове (резиденции). Една от тях е древният град Кабиле (на 7 км от днешния Ямбол), разположен на завоя на река Тонзос. Заради стратегическото си местоположение той постепенно се обособява като важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство, с древна астрономическа обсерватория и собствено монетосечене. Кабиле е и един от най-големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. Краят му идва след нашествието на аварите през 583 година. Днес това е единственият запазен античен тракийски град на територията на България. Национален археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта.

Археологическите проучвания на Средновековната крепост „Дъбилин“, чиито останки се намират в западната част на днешния град Ямбол (на територията на Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“) сочат, че тук е имало малко селище от периода IV-VI век, разрушено в края на VI век – вероятно от аварите, разрушили и Кабиле. Хора отново заселват мястото през VII-VIII век. След създаването на Дунавска България и подписването на мирен договор между хан Аспарух и византийския император Константин IV Погонат през 680 г., на територията на днешна югоизточна България и съседния регион на Европейска Турция (Източна Тракия) е създадена военно-административната единица Тема Тракия, подчинена на византийската столица Константинопол. Вероятно тогава древното ямболско селище е попадало в тази територия.

За първи път Средновековният Ямбол влиза в пределите на новата българска държава при наследника на Аспарух – кан Тервел (700-721 г.). В средновековните хроники градът е споменат с имената Дамполис и Дъбилин.

Крепостта „Дъбилин“ е изградена в края на X - началото на XI век като част от византийската отбранителна система. От 1018 година, когато България пада под византийска власт, територията на днешен Ямбол попада във военно-административната единица тема Тракия, подчинена на византийската столица Константинопол. Крепостната стена неколкократно е преправяна и разширявана през ХІІ-ХІV век.

През Средновековието ямболската крепост минавала ту в българско, ту във византийско владение. След битката при крепостта Русокастро на 18 юли 1332 г. цар Иван Александър възвръща земите между река Тунджа и Черно море, включително Дъбилин, както се е наричал тогава Ямбол.

Ямболската крепост се намирала на важен кръстопът, свързващ Константинопол и Адрианопол с българската столица Търновград от юг, както и черноморските градове Анхиало и Месембрия от изток с вътрешността на Балканския полуостров.

За това свидетелства прочутият Ямболски надпис, открит след Освобождението от основоположниците на археологията у нас, чехите Херменгилд и Карел Шкорпил.

Надписът показва важната роля на Ямбол като средновековен военен, административен и религиозен център в югоизточната част на Балканския полуостров. Той свидетелства, че през втората половина на XIV в. територията на Ямбол е фамилно владение на  династията на Шишмановци, която управлява Второто българско царство в периода 1323 – 1393 г.

Ямболската крепост е първата на Балканите, която оказва продължителна и организирана съпротива на османските нашественици през 1373 г., а нейният управител - господин Шишман, възхитил тогавашните летописци със своята твърдост и упоритост. След шестмесечна кръвопролитна обсада каменните стени на крепостта, заедно с изградената в нея християнска църква, са сринати до основи, хиляди българи са избити, други са продадени на робските пазари. Останалите живи ямболци са заселени южно отвъд река Тунджа в новосъздадена махала Каргон.

Стратегическото местоположение на Ямбол е оценено и от османците и в периода XV -XVIII век градът се превръща във важен търговски център и център на обширна кааза. Ямболските търговци търгуват с копринени пашкули, зърнени храни, кожи, вълна, сирене, вино, лой, мед, ориз, сирене, добитък, изпращани към Одрин и Истанбул, както и с прочутите ямболски кебета, с които градът е известен  в Европа, Азия и Африка.

Ямбол е основен снабдител  на месо за османската  столица и на селитра за армията.

От османската епоха днес в града можете да разгледате единствения реставриран в първоначалния си от 1509 г. вид Безистен и Ески джамия - втория по големина действащ мюсюлмански храм в България. И двата културни обекта са обявени за национални паметници на културата.

Ямболци вземат активно участие във всички етапи на борбата за освобождение, целокупна и независима България.

Упоритата съпротива на местното население при защитата на Средновековната крепост е оценена от Тимурташ бей. Това е и причината в квартал „Каргона“ да бъде създаден първия отряд „тайфа-войнуган“ от българи, ангажирани със служба в обозите и инженерните части на османската войска срещу правото да владеят наследствени земи и да ползват данъчни облекчения. Но дори и като категория привилегирована рая, каргонци не се примиряват пред османската власт. За да потуши съпротива им, в средата на 15 век султан Мурад изселва 240 семейства на ямболски войнуци в Панагюрище. А през 1689 г. местните войнугани са обвинени дори в убийството на Мехмед Герай, който по това време владее Ямбол.    

Ямболските хайдути Добри войвода, Георги Гарабчи войвода, Будак Стоян войвода, Коста войвода са едни от първите закрилници на родния град и околните селища от безчинствата на башибозуците. Благодарение на тях и други български патриоти, които се включват в Руско-турската война през 1828-1829 година, още тогава османската власт е временно отхвърлена в Ямбол, Сливен, в Бургас, в много краища на Тракия, Странджа и Сакар. След сключването на Одринския мир през 1829 г. близо 7300 българи от Ямбол са принудени да се изселят в Северна България, в Румъния, Бесарабия. Но дори и от там те не спират да работят за освобождението на Родината.

Сред тях са ямболските патриоти Иван и Стилияна Параскевови, които създават на Браилското знаме, реплика на което днес се съхранява в Музея на бойната слава в Ямбол. Браилското знаме е първообраз на националния трикольор на България, утвърден като „българско народно знаме“ още през март 1879 г. с приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание.

Иван Параскевов и двама други ямболци – Костаки и Васил Попович, са сред учредителите на Българското книжовно дружество, прераснало през 1911 г. в Българска академия на науките. 

Обединителни центрове на патриотичните сили в Ямбол в следващите години са  църквите „Света Троица“ и „Свети Георги“, българските училища към тях, както „Благодетелно българско читалище“, където Ради Иванов Колесов създава революционен кръг.

Делото на Колесов е продължено от неговите ученици Георги Дражев Хаджигеоргиев, Захари Величков, Жеко Андреев, Атанас Кожухаров, Атанас Кратунов, които основават Ямболския революционен комитет през 1873 година и подготвят участието на града в Априлското въстание.

Именно след Априлското въстание светът най-после обръща внимание на безчинствата, които поробителите извършват в България. Стига се до Цариградската конференция и до манифеста на руския император Александър II Николаевич за обявяването на война на Османската империя.

В Руско-турската, освободителна за нас, война през 1877 – 1878 г. се включват немалко българи от Ямбол, както и изселници с ямболски корени.

Четата на дядо Жельо войвода осъществява охраната на левия фланг на руснаците, събира разузнавателни сведения в османския тил и охранява населението от грабителски набези.

Кирил Козловски, който е племенник на Иван Параскевов, е преводач в главната квартира на руснаците по време на войната.

Учителката Анка Александрова се записва като доброволка в руски лазарет в Ямбол и милосърдна сестра във военно-полевата болница в Бургас.

Георги Янков, Георги Иванов, Филип Маслинков, Васил Попов, Димитър Съселов, Стефан Любомски, Манол Георгиев, Александър Николов и други – общо 37 опълченци от Ямболския край участват в боя при Стара Загора, в отбраната на Шипка, в превземането на Шейновския укрепен лагер и в последвалото конвоиране на пленената армия на Вейсел паша. За своите подвизи деветима от ямболските опълченци са удостоени с 15 военни ордени и медали.

А тук, в града, в началото на войната под командването на Ставри Дражев и Илия Хаджигеоргачев се създава въоръжен отряд от около 120 души със задача да отбива грабителските набези на башибозуци и черкези.

Положението става най-тежко след падането на Плевен и зимното преминаване на Балкана от русите и мощния им щурм в Тракия. Всеки ден през Ямбол преминават части на отстъпващи османски редовни и нередовни части. Най-тежки са дните, известни като „5-те дни на ужаса“. И докато населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх или в домовете на заможни турци, градът поема най-големия удар.

Опожарен е Кърклар баир - днешният лесопарк Боровец. Запалени са двете български църкви в Каргона, разграбени са българските дюкяни, работилници и къщи, направен е опит за взривяване на Безистена.

На 16 януари през Ямбол минава последната 10-хилядна турска колона. Абдул Керим Надир паша Чирпанлъ заповядал да се запали при изтеглянето им целия град. Към Одрин на заточение са отведени Васил Марангозов, Георги Козловски, Кирил Икономов, Илия хаджи Златев, Георги хаджи Панайотов, Димитър Хаджииванов и др.

На 17 януари 1878 г., около 17 часа, авангардна част от 23-и  Донски казашки полк начело с полковник Николай Яковлевич Бакланов влиза в Ямбол. В края на януари 1878 г. в Ямбол се установяват частите на 30-а пехотна дивизия на ген. Скобелев. С тяхна помощ ямболци успяват отново да вдигнат църквите „Свети Георги“, „Света Троица“ и новата „Свети Николай чудотворец“, да построят училища, да възстановят икономическия живот и културната дейност.

През февруари 1878 г. в Ямбол е изграден лазарет, а на 11 март 1879 г. е открита Градската болница, построена със събрани средства от местното население и от Руския червен кръст. На Бакаджика, на 10 километра от града, на мястото на разрушения след Априлското въстание мъжки манастир, по предложение на генерал Михаил Скобелев, през 1879 г. руснаци и българи от Ямбол и околните  села започват строителството на първия в България храм на българо-руската бойна дружба „Александър Невски”. В него до днес като реликва се съхраняват списък с имената на 499 български опълченци и 462 руски войници и офицери, дали живота си за българската свобода. Съхранени са и дарените от Скобелев и семейството му евангелие, полюлей и гравиран православен кръст. Храмът е окончателно завършен и осветен през 1884 г. Действа и днес заедно с възстановения манастир „Възнесение Господне“ и малък параклис с лековита вода.

Ямбол остава стратегически военен пункт и след Освобождението. Със заповед № 3 от 27.07.1878 г. пехотните дружини от българското опълчение влизат в състава на Българската земска войска, така 10-та дружина е преименувана в 27-ма Ямболска пехотна дружина. От 20 февруари 1879 г. е преобразувана във 2-ра ямболска дружина към Сливенската пехотна бригада в Българската земска армия. На 1 март 1879 г. Земската войска в Южна България се преименува в Източнорумелийска милиция, а ямболската дружина се преобразува в 8-ма Ямболска пехотна дружина към Източнорумелийската милиция, която участва дейно в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

По силата на сключения на 1 юни 1878 г. Берлински мирен договор Ямбол остава в пределите на Източна Румелия. На 30 юли 1878 г. с протест пред дома на околийския началник местното население шумно изразява несъгласието си с решенията на Берлинския конгрес градът отново да бъде част от Османската империя, а мюсюлманите да се завърнат и да възстановят собствеността си тук. Сред протестиращите е и кметът Димитър Хаджииванов.

На 2 февруари 1879 г. е учредено гимнастическо стрелковото дружество „Сокол“ за военно обучение, чиято цел е да  подготви населението за въоръжен отпор срещу опитите за възстановяване на османската власт в Източна Румелия.

На 1 юни  1880 г. по инициатива на секретаря на Градския съвет Киро Икономов е образуван околийски таен комитет за Съединението в състав: свещеник Вълчан Шиваров, Илия Хаджизлатев, Драгия Николов, Панайот Попов. На своя страна те успяват да привлекат също командира на 27-а Ямболска дружина майор Стефан Любомски, командира на жандармерията Христо Векилов, Димитър Влахов, Видьо Монев, Бакалов и др.

През 1884 г. в Ямбол е създадено и поборническо-опълченско дружество, което организира на 11 май 1885 г. манифестация. Начело на шествието язди самият командир на жандармерията Христо Векилов, а зад него, строени във войнишко каре, в парадни униформи маршируват ямболските юнаци от Шипка, Шейново и Стара Загора.

След обявяването на манифеста за Съединението на Княжество България и Източна Румелия, със заповед № 4 от 9 септември 1885 г. на княз Александър Батенберг, Ямболската дружина с командир капитан Христофор Драндаревски е включена в състава на новоформирания Ямболски отряд заедно с Първа, Втора и Четвърта Пловдивски дружини, Казънлъшка дружина, Старозагорска дружина, Сливенска дружина и Татарпазарджишка дружина. В състава на Източния корпус Ямболският отряд изпълнява задачата да охранява границата с Турция в района на Казълагач (днешния град Елхово) по време на Сръбско-българската война (1885). За пръв началник на отряда е назначен майор Димитър Филов, за началник на щаба - капитан Радко Димитриев, а за офицер от Генералния щаб за поръчки - капитан Стефан Ильев. През втората половина на септември 1885 г. към Ямболския отряд са включени 12 дружини от Княжество България. Общата му численост е 22 060 души.

Гимнастическото дружество „Сокол“, под името опълченско дружество „Св. Пантелеймон”, също се включва в Сръбско-българската война за защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сред ямболските доброволци, които участват в Опълчението са Никола Султанов, Георги Дуплев, Тодор Чешмеджиев, Дочо Бъчваров, Георги Димитров и др.

За проявената в Сръбско-българската война  смелост Александър Батенберг награждава с орден „За храброст“ нашите съграждани генерал Стелиян Ковачев (назначен през 1913 г. за военен министър), войводата Жельо Христов, Димитър Тенекеджиев, полковник Георги Янков, роден в семейството на наши преселници в Бесарабия.

След Съединението усилията на българския политически елит са насочени и към обявяване на независимост.

Ямбол е свързан с железопътната линия Търново Сеймен (Симеоновград)-Нова Загора и става нейна последна гара на 17 декември 1874 г. Но, както и линията Цариград-Белово, така и ямболската е собственост на Османската империя и се управлява чрез концесия от австрийско-германската компания „Източни железници“, на които България е задължена да плаща непосилни суми.

През нощта на 4 срещу 5 септември 1908 г. в града е получена телеграма за начало на стачка по Източните железници, в това число и на гара Ямбол. Причината – тежките условия на труд.

Стачниците от гара Ямбол са подкрепени от организираните работници, сред които присъстват и много учители. Кметът на града по това време - Стефан Димитров, също учител, изразява своята подкрепа пред събралото се на гарата множество, а поетът Васил Карагьозов призовава стачкуващите да отстояват исканията си докрай, като ги уверява в съпричастността на обществото.

Под предлог, че се пречи на железопътните превози в страната, на 7 и 8 септември 1908 г. български железничари, подкрепяни от железопътния полк, завземат гарите Ямбол, Нова Загора, Чирпан от Саранбей до Търново Сеймен.

Петият ден на стачката – 9 септември 1908, се счита за края на османските Източни железници в България. Българското правителство се възползва от създалата се ситуация и завзема железниците, обявявайки ги за Български държавни железници (БДЖ). След това окончателно се взима решение Независимостта да бъде обявена.

Така на 22 септември 1908 г., в Търново, в препълнената с хора черква „Свети 40 мъченици“, след тържествената литургия Фердинанд I Български обявява независимостта на България.

Веднага след това е разпоредена военна мобилизация на българската армия – за противодействие на евентуална военна агресия от страна на Турция или недоволни балкански съседки. Освен 29-и ямболски пехотен полк тук е мобилизиран и Четвърти конен полк, дислоциран в Ямбол на постоянен гарнизон от 27 април 1889 година. Той взема участие  в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и първата фаза на участието на България във Втората световна война (1941 – 1945). На 4.12.1944 г. се завръща от фронта в Ямбол и се демобилизира. Когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 4 допълващ ескадрон.

29-и Ямболски пехотен полк и 4-и конен полк записват имената си като герои при превземането на Одринската крепост, което се слага край на Балканската война (1912–1913). По време на щурма в състава на Българската армия от Ямбол са 71 офицера и 3483 подофицери и сержанти от Двадесет и девети Ямболски пехотен полк под командването на полковник Кръстьо Златаров и Четвърти конен полк под командването на подполковник Петър Салабашев. 

На 13 март (26 март по нов стил) 1913 година младши офицер Михо Георгиев с още трима войници от 29-и Ямболски пехотен полк издигат българското знаме на Селим джамия. Друг герой от ямболския полк – Иван Балахуров пръв достига до щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на гвардийския ескадрон. 29-и Ямболски пехотен полк пленява 3 картечници, 12 оръдия и над 300 турски войници. В същото време кавалеристите от 4-и конен полк пленяват турското знамето на Османската империя. В битката при Одрин загиват 10 ямболски герои, 74 са ранени.

Порталът на Музея на бойната слава е възстановеният Портал - паметник на 29-и Ямболски пехотен полк – във вида, в който е бил построен през 1928 г. На паметните плочи са изписани имената на загиналите във войните 1912-1913 г. и 1915–1918 г. герои, офицери и подофицери от военните формирования на Ямбол. А това са също 3-та военновременна пионерна дружина (1912 -1920 г.), 42-ри пехотен полк (1912 -1945 г.), 46-и пехотен полк (1912 -1945 г.), 3-то нескорострелно гаубично отделение (1912 -1913 г.), 3-та етапна дружина (1915 -1918 г.).

Ямболският цепелин, чиято история е свързана с включването на България в Първата световна война, поставя световен рекорд за най-продължителен полет -  престоява във въздуха 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 6000 километра от Ямбол до Хартум, столицата на Судан.

Благоустрояването на Ямбол не спира и през войните. Първият градоустройствен план е изработен още по румелийско време. През 1882 г. по инициатива на общоградски комитет започва създаването на Градския парк – разположен на остров насред река Тунджа.

Атракция за ямболци и техните гости е и Конският трамвай. През 1912 г. започва изграждането на дековилна железопътна линия Ямбол-Елхово с дължина 52 км. Тя е обслужвана от 2 товарни и 2 пътнически вагона с тежест 1.5 тона, теглени от четири коня в два впряга. Последният му курс е в края на юли 1929 г., а на 24 април 1931 г. е пусната в действие новопостроената жп линия Ямбол-Елхово.

До началото на Втората световна война в Ямбол са изградени зданията на общината (днес Административен съд), Съдебната палата, Народно читалище „Съгласие-1862“, училищата „Професор Нойков“ и „Атанас Кожухаров“, разширяват се и павират улиците, оформят се тротоари и бордюри. Безистенът се превръща в оживен търговско-занаятчийски комплекс. През 1930 година се създава и общинско предприятие „Електрическо осветление“, което разширява електрическата мрежа, изградена малко по-рано от кооперация „Светлина“. 

Сградата на Минералната баня в Ямбол е образец на Модернизма в архитектурата между двете световни войни. Обявена е за паметник на културата от местно значение от 1975 г. Изграждането й започва, след като в края на 1933 г., при спускането на сонда на дълбочина 6,5 м. при т. нар. “турска баня”, е открита топла вода. Инженер Андрея Сапунджиев, адвокатите Димитър Хаджиев и Любен Брънеков, помощник-кметът Михаил хаджи Митев, търговците Петър Кичуков и Иван Чешмеджиев, книжарят Димитър хаджи Жеков, аптекарят Иван Даов, учителят Владимир Власков и д-р Георги поп Щилиянов създават Градски комитет, който си поставя за задача да подпомага кмета Стоян Митев и общината в контактите с компетентните лица за проучването на свойствата и състава на водата и последващите действия. След като анализите потвърждават химичния състав на минералната вода и принадлежността ѝ към алкалните води, започва строителството на павилион с водоскок, за да става използването на водата според изискванията за хигиена и лечение. Измежду осемте идейни скици е избран проектът на арх. Ал. Куртев. Сградата на ротондата е открита през лятото на 1934 г. В средата на залата е фонтанът със статуята от сив изкуствен камък на богинята Диана – символ на здраве и бодрост. Направена е безвъзмездно от ямболеца Панайот Лолов. Можете да я видите и днес в оригиналния й вид, благодарение на даренията от семейството на кмета Валентин Ревански, с които тя беше реставрирана през 2023 г.

До Минералната баня се намира и Брънековата къща. Тя е от сградите в Ямбол, които помнят времето на Царство България от 1908 година. Петър Брънеков (27.04.1878 – 06.10.1916) е първият юрист с докторска степен в града, един от първите теоретици на кооперативното движение в България. По негова идея през 1908 г. е създадено Дружество за културно и икономическо издигане на Ямбол. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в състава на 18-ти Етърски полк и 46-ти пехотен полк. Загива на 6 октомври 1916 г. при Пожарски рид. Синовете му Тотю (23. 07. 1904 – 14. 04. 1977) и Любен (24. 12. 1908 – 27. 12. 1995) Брънекови наследяват от баща си любовта към туризма, литературата и въобще към обществения живот.  По образование са агроном и юрист, но тези колоритни личности участват в почти всички дружества и начинания в града.

Любен Брънеков, освен член на Градския комитет за Минералната баня, е и един от най-известните членове на ЮТД „Тунджа”, създател на химна „Обичаме земята”. От 2006 г. клубът на туристите ветерани в Ямбол носи неговото името.

Брат му Тотю Брънеков, редактор на вестник „Тракиец“, е сред  деятелите за написване история на Ямбол, запазването на Безистена като исторически паметник, „гостоприемните” дни на града. На него принадлежат идейният проект за герб на Ямбол и девизът „Идвам от древността, отивам в бъдещето.”

През първата половина на ХХ век Ямбол е Балканска столица на модернизма с единственото на Балканите футуристично списание „Кресчендо“, издавано от Кирил Кръстев.

Градът е и център на анархизма в България с водач Георги Шейтанов.

В местността Ормана край Ямбол и до днес е разположено най-старото в България стопанство за производство на дивеч по изкуствен път. Базата за отглеждане на колхидски фазан, която се стопанисва от Ловно-рибарско дружество „Диана“, е създадена в периода 1930-1935 година с доброволния труд на ловците, при това в период, когато страната ни и Европа са в незапомнена икономическа криза.  

През  втората половина на  века  в Ямбол  се  развива леката и текстилната промишленост. Градът се превръща в промишлен център, важен транспортен възел, културно и просветно средище. Ямбол е център на декоративно-приложните  изкуства, дом на добри  спортни школи по  баскетбол, лека атлетика, бокс, борба, скокове на батут.

Ямбол е роден град на първия български професор по педагогика Петър Нойков, художниците Жорж Папазов, Джон Попов и Иван Газдов, писателите Георги Господинов и Христо Карастоянов, режисьорите Николай Люцканов и Александър Морфов, композиторите Борис Карадимчев и Митко Щерев.

С ямболски корен е първата българска актриса – Матилда Попович. От ямболската театрална сцена започва кариерата и на Невена Коканова, чието име днес носи Драматичният ни театър.

С Ямбол е свързана и кариерата на световни и европейски шампиони като Тотка Петрова, Маргарита Моллова, Димитър Минчев, Димитър Плочев, Баю Баев, Петър Киров и редица други. 

С ямболски корен е и създателят на компютъра Джон Атанасов.

За всичко това ще научите при разходката си в Ямбол.