Общинска администрация Ямбол Република България

Историческа справка

Първите следи от поселения на територията на днешния Ямбол датират от халколита /каменно-медната епоха/ - от началото на V хилядолетие до средата на IV хилядолетие преди Христа. Открити и проучени са две селищни могили в града. Рашева могила се отнася към ранната и средната каменно-медна епоха, докато Марчева могила датира от средния и късния халколит. Част от откритите предмети се намират известния парижки музей „Лувър“ във Франция.

През Античността селищата, които се намират на територията на днешния град Ямбол, са в сянката на тракийския и античен град Кабиле – царски град на Одриското царство с каменно светилище-обсерватория.

 Между хотел „Тунджа“ и Минералната баня са открити останки от римска баня, които са покрити с настилка при строежа на хотела.

През 1966 година при строителството на нова къща в квартал „Аврен” в Ямбол е открит зидан гроб, датиращ от началото на IV век. В него са намерени златна фибула и пръстен с гема / на камъка е вдлъбнато изображение на римския император Константин Велики/. В началото на IV век избухва продължителна гражданска война между Галерий и Константин за тази част от Тракия. Очевидно на територията на днешния Ямбол е бил погребан някой от генералите на Константин, награден от императора за особени заслуги. В света са открити едва няколко подобни пръстена.

През 583 година аварите разрушават Кабиле при един от походите си срещу Източната Римска империя. Градът никога не се възстановява и губи своето значение.

Археологическите проучвания на Ямболската крепост, чиито останки се намират в западната част на града /на територията на Професионална техническа гимназия „Иван Райнов“/ сочат, че тук е имало малко селище от пeриода IV-VI век, разрушено в края на VI век. Хора отново заселват мястото през VII-VIII век, но и новото поселение е унищожено.

Останките от съществуващата крепост датират от X век и тя вероятно е построена от ромеите в периода от 971 до 1049 година, когато част от българските земи падат под властта на Източната Римска империя и започват нашествията на номадските племена печенеги, узи, кумани. За пръв път се споменава през 1049 г. от ромейския хронист Скилица-Кедрин под името Дамполин фрурион по повод битката между печенегите и ромейската армия, командвана от магистър Константин Арианит.

През вековете градът има много имена и версии на имената: Диамполис, Диамполеос, Диамполин, Дамполин, Хиамполин, Дамполеи, Диамбол, Дъбилин, Доуболин, Гренбоел, Динибули, Данбули, Ямполи, Янболу, Ямболу, Ямбол.

Всички западни пътешественици, посетили града през XVII – XIX  век, отбелязват, че реката го дели на „две”.

Наименованието на града Диамполис, Дамполис на гръцки се определя от двете думи „диа” – две и „полис” – град. Името означава „двоен град“.

По времето на цар Иван Александър Ямбол е важен стратегически център за династията на Шишмановци. Счита се, че е управляван последователно от царския син Иван Асен IV и след неговата смърт в битка с османските турци през 1349 година - от господин Шишман, брат на царя.

През 1884 година братя Шкорпил откриват в старите турски гробища на Ямбол каменен стълб, на който пише: „В дните на благоверния цар Йоан Александър неговият брат Шишман, господар по Божията милост, постави този стълб пред Дъбилин в годината 6865 (1356 – 1357 г.), десети индикт. И който го повреди, да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци!“

Ямбол е първият град на Балканите, който оказва упорита съпротива на османските нашественици. Превзет е след продължителна и кръвопролитна обсада през 1373 година.

„Владетелят на този град, който се уповавал на здравата му и издържлива крепост, упорствал и се съnротивлявал, като се укрепил вътре в града... Но понеже била минала пролетта, вътре в града всичко изгоряло от прекалената жега, обсадените се били вече разболявали и водата и храните им се разложили от разваления въздух. Затова градът се принудил да се предаде. Правоверните войници се сдобили с голямо количество дрехи и плячка. Тимурташ бег се завърнал в султанския двор с плячка, достойна за някой цар....“, пише османският хронист Саадедин.

Героичната отбрана на Дъбилин от 1373 година оттеква до другия край на България. В народна песен за Крали Марко от Софийско се пее: „Цар ме викна Ямбол да му браним.“ Малко са градовете, удостоени с подобна чест.

Заради смелостта си бранителите на Ямбол стават войнуци – помощни части на османската армия, които се грижат за конете на султана в мирно време, а по време на война копаят окопи и траншеи и са в обоза на войската. Вероятно от името на късото войнушко копие „каргъ“ и лопатката „каргън“ идва и името на Каргона, където са заселени войнуците след превземането на Дъбилин от османците.

В периода XV -XVIII век Ямбол се превръща във важен търговски център, намиращ се на оживен кръстопът. През града минават Пътят на солта от Поморие до Пловдив и разклонение на стария Цариградски друм /Виа Милитарис/, свързващ Истанбул с Белград. Градът е център на обширна кааза.

Ямболските търговци търгуват с копринени пашкули, зърнени храни, кожи, вълна, сирене, вино, лой, мед, ориз, сирене, добитък, изпращани към Одрин и Истанбул, както и с прочутите ямболски кебета, с които градът е известен  в Европа, Азия и Африка.

Ямбол е основен снабдител  на месо за османската  столица и на селитра за армията.

От османската епоха в Ямбол оцеляват втората по големина джамия в България, построена през 1375 година и пристроявана през 1413 година -  Ески джамия „Абу Бекир“, и единственият безистен в България, реставриран във вид, максимално близък до първоначалния от 1509 – 1510 година. Безистенът е паметник на културата с национално значение.

За покрития пазар през 1667 година османският пътешественик Евлия Челеби пише: „Има... един солиден безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен Безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица...“.

В края на XVIII и началото на XIX век градът пострадал от нападенията на големи кърджалийски банди.

През 1805 г. Хаджи Неофит открива първото постоянно българско училище в Каргона, но в него се преподавало на гръцки език. По-късно към храма „Св. Троица” в Каргона функционирало килийно училище на български език.

По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 година  Ямбол е освободен  на 21 юли 1829 година за няколко месеца от войските на генерал Сергей  Василиевич  Шереметев.  Българите от Ямбол и региона се вдигнали на въстание, за да помогнат на руснаците.

След подписването на Одринския мирен договор  много българи от града и околностите се изселили в Русия  и Добруджа.

През 1857 г. Добри Чинтулов въвежда взаимноучителната метода и поставя основите на светското училище в града. В периода 1859 – 1862 г. в Ямбол преподава Ради Колесов (1837 – 1862) – виден просветител, обществен деец и революционер.

В началото на  1862 година в стаичка при църквата „Свети Георги“ в Каргона се ражда идеята за  създаване на читалище „Съгласие“.

Ямбол участва и в национално-освободителните борби на българския народ. В околностите на града действат четите на хайдутите Георги Гарабчи, Будак Стоян, Даглъ Стоян, Вълчан войвода, поп Мартин, Кара Добри, Христо Ямболчанина, Стоян Индже и Кара Колю, Алтанлъ Стоян, Бойчо войвода, Ангел, Стоян, Димитър Калъчлията, Кара Танас, Моню войвода, Испир, Александър Николов – Сандьо войвода, Никола Мавридиоглу, Аврам Грощоолу, Коста войвода, Дядо Жельо. През май 1854 г. през Войнишкия Бакаджик с малка чета преминава Георги Раковски, а през 1861 г. из Бакаджиците дружина водил Панайот Хитов.

Градът дава на България революционерите Ради Колесов , Георги Дражев, Атанас Кратунов, Захари Величков, Жеко Андреев, Стилиян Ковачев и  още много още смели и достойни българи.

На 23 април 1873 година, Гергьовден по стар стил, в града бил създаден таен революционен комитет с председател Георги Дражев (1848 – 1876).

Ямбол и неговите околности попаднали във Втори революционен окръг на готвеното през 1876 г. въстание. Съгласно решението на комитета в Сливен, местните дейци, водени от Георги Дражев, подготвили въоръжаването на голяма чета. Османската власт успяла да осуети и залови голяма част от оръжието, амунициите и униформите на въстаниците. Въпреки това от Ямбол била изпратена чета от 19 души, които подпомогнали дейността на Стоил войвода.

През 1938 година генерал Ковачев, участник в Априлското въстание, командир на Четвърта българска армия по време на Балканските войни и бивш военен министър, пише в предговора на книгата „Даскал Ради Колесов“ от Андрей Андреев: „На града Ямбол е отделено малко място в историята на нашето освободително дело. Това предполага, че Ямбол или не взема никакво участие в борбите за свобода, или не е достатъчно оценен за дейността му в навечерието на нашата освободителна епоха. За нас, старите ямболци, е ясно, че е вярно второто. И Ямбол даде своята дан. И тя е толкова по-ценна, като се знае откритият вид на града: далеч от Балкана, разположен в широка равнина, на голям и важен кръстопът, винаги пълен с турци, изложен на техния постоянен контрол и център на турска администрация. С това делата на ямболските революционери получават особена стойност.“

Ямбол е освободен  на 17 януари 1878  г. от  23-ти Донско – казашки полк, командван от  полковник Николай Яковлевич Бакланов.

По силата на сключения на 1 юни 1878 г. Берлински мирен договор градът остава в пределите на Източна Румелия. Ямбол е околийски център в автономната област.

На 2 февруари 1879 г. в Ямбол е създадено гимнастическото дружество „Сокол”. По-късно, под името опълченско дружество „Свети Пантелеймон”, то се включва в Сръбско-българската война за защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

В границите на независимата българска държава Ямбол се превръща в добре развит земеделски район. В началото на ХХ век тук започва да работи една от най-големите мелници на Балканския полуостров. Железницата на барон Хирш и построената през 1890 г. железопътна линия до Бургас превръщат града във важен търговски център.

По време на Балканската война 29-и Ямболски полк играе решаваща роля в сраженията при Чаталджанската линия и обсадата на Одрин. Той първи влиза  в превзетия на 26 март 1913 година град.

През Първата световна война 29-и пехотен Ямболски полк се сражава при Враня и в Косово, а след това и в района на Добро поле

След войните икономиката на Ямбол бавно се възстановява, градът запазва ролята си на земеделски и търговски център. В периода преди Втората световна война той е на единадесето място по големина в страната.

По време на Втората световна война 29-и Ямболски полк е част от Първа българска армия. Той води сражения на територията на Сърбия, Словения, Унгария и Австрия.

През първата половина на ХХ век Ямбол е балканска столица на модернизма с единственото на Балканите футуристично списание „Кресчендо“, център на анархизма, известен е с лековитата си минерална вода, с уникалния конски трамвай, с реномираната си фазанария в местността Ормана, с цепелина, поставил световен рекорд за най-продължителен полет. По време на Първата световна война той престоява във въздуха 95 часа и 5 минути, като изминава повече от 6000 километра от Ямбол до Хартум, столицата на Судан.

През  втората половина на  века  в Ямбол  се  развива леката и текстилната промишленост. Градът се превръща в промишлен център, важен транспортен възел, културно и просветно средище. Ямбол е център на декоративно-приложните  изкуства, дом на добри  спортни школи по  баскетбол, лека атлетика, бокс, борба, скокове на батут.

През 1884 г. градът наброява 10 771 жители по данни от последното преброяването, към 1 февруари 2011 година в общината живеят 72 483 души.

Ямбол е град, с който са свързани възрожденците Ради Колесов и Атанас Кожухаров, Костаки и Васил Попович, Иван Парашкевов, автор на проекта за националното знаме, дъщеря му Стилияна Парашкевова, ушила първообраза на българския трибагреник, Желю войвода, участниците в Априлското въстание Георги Дражев, Жеко Андреев, Атанас Кратунов и Захари Величков, революционерите от ВМОРО Петър Лесев и Петър Чолаков, генералите Стилиян Ковачев, Георги Иванов и Асен Николов, първият български професор по педагогика Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев, анархистът Георги Шейтанов, литературните критици Кирил Кръстев, Дочо Леков, Чавдар Добрев и Иван Сарандев, модернистът Мирчо Качулев, баща на аерокартографията и автор на емблемата на футболен клуб „Левски 1914“ - София, художниците Жорж Папазов, Джон Попов и Иван Газдов, писателите Христо Карастоянов, Любомир Котев и Георги Господинов, режисьорите Николай Люцканов и Александър Морфов, актьорите Мирослав Миндов, Георги Мамалев, Август Попов и Георги Низамов, композиторите Борис Карадимчев и Митко Щерев, журналистката Румяна Узунова, лекоатлетката Тотка Петрова, рекордьор на България на 1500 метра, Баю Баев, Петър Киров, Димитър Плочев, Димитър Минчев, Маргарита Моллова, баскетболистът Димитър Ангелов, световноизвестният акробат Енчо Керязов.

С ямболски корен е и създателят на компютъра Джон Атанасов

Град Ямбол трайно присъства на културната карта на България. Още през 1862 г. в града е създадена библиотека. През 1921 г. е построено кино "Модерен театър". През 1949 г. е създаден Държавният драматичен театър, носещ днес името на голямата българска актриса Невена Коканова, а през 1957 г.  - Държавния куклен театър.

През 1967 г. е създадена Ямболската хорова школа "Проф. Г.Димитров", прославила града ни в цяла Европа. В града имат своите изяви Камерният оркестър „Дианополис“, Духовият оркестър, фолклорен ансанмбъл „Тунджа“.

Ямбол заема достойно място сред утвърдените в България и чужбина фестивални градове чрез разнообразни културни форуми: Международен маскараден фестивал „Кукерландия“, Национален коледарския празник „Ямболски буенек“; Куклено - театрални празници „Михаил Лъкатник“, Музикални празници „Златната Диана“, Театрални празници „Невена Коканова“.

„Кукерландия“ вече се провежда в рамките на три дни, а името „Кукерландия“ е запазена марка на общината с патент за организирането на маскарадния фестивал. Ямбол е и член на Федерацията на европейските карнавални градове.

Жителите и гостите на Ямбол могат да посетят богатата експозиция на Историческия музей, Художествената галерия „Жорж Папазов“, да видят уникалният дърворезбован иконостас в църквата „Св.Георги“ - дело на майстори от Дебърската школа, реставрираните Ески Джамия и Безистен в центъра на града и уникалния градски парк, разположен на острова на р.Тунджа.

 

Полезни връзки


Банери ➲